Новини

407 стартъпи от цял свят кандидатстваха във второто издание на Elevator Lab – финтех акселератора на РБИ

06.07.2018

Общо 407 стартъпи от цял свят кандидатстваха във второто издание на Elevator Lab – акселераторската програма на Райфайзен Банк Интернешънъл (РБИ). Това прави ръст от над 20% в сравнение с миналата година, когато 336 финтех стартиращи компании се включиха в надпреварата за потенциално дългосрочно сътрудничество с Групата Райфайзен и възможност за достигане до над 16.6 млн. клиенти в Австрия и региона на Централна и Източна Европа.

Повечето кандидатствали проекти през 2018-та са от Европа (302 бр., 74%), а на второ и трето място следват съответно Азия (70 бр., 17%) и Северна Америка (27 бр., 7%). Около 5% от авторите на проекти са от Австрия, а общо 42% от пазарите в ЦИЕ, на които оперират банките от групата Райфайзен.Високият брой кандидатствали от Русия, България и Румъния е показател за динамичните финтех екосистеми на тези пазари. Кандидатствалите от Великобритания (28 бр., 7%) и Берлин (16 бр., 4%) показват, че РБИ се позиционира като търсен партньор за финтех компаниите в западноевропейските стартъп центрове.

Участниците в Elеvator Lab 2018 кандидатстваха с решения в шест предварително определени сфери. Най-голям брой проекти са получени в сферите Отворено банкиране (94 бр., 23%), Анализ на данни (89 бр., 22%) и Инвестиционни технологии (61 бр., 15%). Останалите три теми – Корпоративно банкиране, Ново потребителско преживяване в офиса и Технологии, свързани с регулациите, събират общо 36% (147 бр.) от всички предложения. Данните доказват факта, че плащанията са най-активният финтех сегмент в ЦИЕ по брой създадени стартъпи и инвестиционен капитал.

„Щастливи сме, че приключваме глобалния етап на кандидатстване по програмата с толкова добри резултати. Elevator Lab става все по-голям и в същото време все по-фокусиран върху региона на Централна и Източна Европа. Броят на кандидатствалите от региона е почти два пъти по-голям в сравнение с първото издание. До края на август ще селектираме 30-те стартъпа, които ще получат шанса да убедят нашето авторитетно жури, че иновацията им заслужава да бъде внедрена от банката“, каза Йохан Щробл, главен изпълнителен директор, РБИ.

Българската компания Evrotrust ще получи директно място в полуфинала на глобалната надпревара като победител от регионалното предизвикателство. Тя спечели с проект за биометрично оторизиране на трети страни пред банката в конкуренция с иновативни идеи на още четири финалиста – Log Sentinel, Risk Labs, Scale Focus и My Cloud Quant.

Петте стартъпа, които ще бъдат определени за победители в глобалната програма Elevator Lab 2018, ще бъдат избрани във Виена в началото на октомври. РБИ успешно проведе пилотните проекти с петте финалиста от първото издание на Elevator Lab и подписа договор за развитието и внедряването на решение от ново поколение в сферата “Опознай своя клиент” (Know your customer) с австрийския стартъп Kompany.

Повече информация за предстоящите активности от програмата Elevator Lab е достъпна на сайтаwww.elevator-lab.com.

Наред с това, Райфайзен Банк Интернешънъл обяви и създаването на Elevator Ventures – дружество с инвестиционен капитал от 25 милиона евро, което ще инвестира в проекти на участници в Elevator Lab, както и в иновативни проекти на финтех компании от региона на ЦИЕ.

Повече информация за Elevator Ventures може да се открие на: www.elevator-ventures.com.

вижте пълната статия

Евродепутатите отхвърлиха спорната директива за авторското право

06.07.2018

318 гласа “против” и 278 “за” евродепутатите отхвърлиха спорната директива за авторското право, чиито противници твърдят, че рискува да наложи безпрецедентна цензура в интернет, пише Дневник. Сега текстовете, които притесниха активистите за свободата на мрежата, ще бъдат разгледани на пленарно заседание на европарламента през есента.

С леки изменения в предложения от Европейската комисия текст директивата бе одобрена от правната комисия на европарламента през юни. Това трябваше да даде началото на преговори между ЕП и Съвета на ЕС, които да завършат с гласуване на пленарно заседание и влизане в сила на новите правила. Но след като достатъчен брой депутати възразиха официално срещу решението на правната комисия, въпросът бе гласуван на пленарното заседание в Страсбург.

Основните теми за разногласие са членовете 11 и 13. Член 11 се отнася до закрилата на публикациите в пресата при използването им онлайн – той пренася в цифровата ера авторските права от старата директива 2001/29/ЕО и предвижда, че те се погасяват 20 години след първоначалното публикуване.

Член 13 предвижда доставчиците на услуги, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, да предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на защитата или за недопускането на нарушаването им в техните услуги.

Според критиците на директивата чл. 11 ще изисква интернет търсачките да плащат на медиите за препратки към сайтовете им, а чл. 13 ще задължи социалните мрежи като “Фейсбук” и “Ютюб” да инсталират филтри, които да предотвратяват качването на защитени с авторско право материали. Защитниците ѝ обаче твърдят, че тя е начинът да се защитят творците и носителите на права и притесненията за цензура са необосновани.

вижте пълната статия

Министър Караниколов: Над 100 млн. евро са договорени от ББР с китайски финансови институции за развитие на българския бизнес през 2017г.

06.07.2018

Кредитни споразумения за над 100 млн. евро са договорени от Българската банка за развитие с китайски финансови институции за развитие за българския бизнес през 2017г. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, който участва в Първата среща на междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа във формата 16+1, организирана от ББР в София. На форума участие взеха председателят на УС на Китайската банка за развитие г-н Хуайбан Ху и представители на 14-те банки за развитие и търговски банки, членуващи в Асоциацията.

Караниколов посочи, че за осъществяването на успешни инфраструктурни и бизнес проекти основно значение има достъпът до финансиране и даде пример, че през 2017 година ББР е сключила с Китайската банка за развитие кредитно споразумение за подкрепа на съвместни инвестиционни проекти на стойност 80 млн.евро, като финансирането е допринесло за развитие на важни за икономиката на България проекти в областта на транспорта, възобновяемите източници, строителство, промишленост, земеделие и други сектори. „През 2017 година с ББР бе сключено и Споразумение за финансово сътрудничество за кредитна линия за 50 млн. евро от Ексим – Банката на Китай за финансиране на българския бизнес“, допълни икономическият министър.  По думите му в процес на преговори е осигуряване на още едно кредитно споразумение с Индустриалната и търговска банка на Китай –  за втори път след това, което бе сключено през 2016 г.

Министърът на икономиката изтъкна, че създаването на Междубанковата асоциация между Китай и страните от Централна и Източна Европа през миналата година в Будапеща се е превърнало в едно ново измерение, което ще придаде по-голяма конкретика на политическите  разговори, подпомагайки развитието на цялостната инфраструктура и реализацията на  двустранни и многостранни проекти.

„Форматът 16+1 от инициативата „Един пояс, един път“ вече има съществен принос за новата динамика в икономическите връзки, както и за засиления интерес на китайски компании към тази част на континента, подчерта Караниколов и допълни че  България отдава важно значение на инициативата „Един пояс, един път“, като платформа за нови възможности в посока засилване на инвестиционното и търговското сътрудничество.

На Форума ще бъдат подписани Програма за сътрудничество за периода 2018-2020г. и Споразумение за сътрудничество за изграждане на капацитет и споделяне на опит. Това са първите официални документи на Асоциацията след учредяването й през ноември миналата година в Будапеща.

вижте пълната статия

Санторини и Миконос са най-скъпите средиземноморски дестинации

06.07.2018

Цените на хотелите в двата най-популярни гръцки острова, Миконос и Санторини, се покачват, като повечето гърци вече не могат да си ги позволят, пише econ.bg.

Цените на гръцките хотели са се увеличили значително през предходната година, най-вече заради увеличението на данъците. Сега цените в най-популярните дестинации, Санторини и Миконос, са най-скъпите в Средиземно море, особено в сравнение с Испания и Италия.

През май цените на почивките на Миконос, Санторини, Ибиса и Сардиния показаха увеличение във всички категории. По-високите цени обаче се прилагат към гръцките дестинации. В категориите от 1-4 звездни хотели цените в Гърция са по-високи, като Санторини е на върха на цените в категория 5 звезди.

По-конкретно цените за петзвездни хотели на нощувка са както следва:

Санторини 413 евро (480 долара) (в сравнение с 374 евро през май 2017 г.)

Ибиса € 325 (в сравнение с € 292 през май 2017)

Миконос € 303 (в сравнение с € 257 през май 2017 г.)

Сардиния € 274 (не 2017 налични цени)

В категорията с четири звезди цената за резервация за Санторини достигна € 249 от € 226 през май 2017 г. в Ибиза на € 159 и в Сардиния на € 142. В Миконос цената е била 160 евро, а през май 2017 г. тя е 130 евро.

В категорията от три звезди цената на резервацията за Санторини и Миконос се коригира до 108 евро, в Ибиза 91 евро, а в Сардиния – 79 евро. В категорията 1-2 звезди цената за резервация за Миконос е 81 евро, а за Санторини – 86 евро. В Ибиза той е на стойност 71 евро, а в Сардиния – 63 евро.

вижте пълната статия

ЕП отложи приемането на пакет “Мобилност”

06.07.2018

Евродепутатите отложиха приемането на пакета “Мобилност”, срещу който протестираха българските превозвачи, съобщи БНР.

Това се случва след инфарктно гласуване в пленарната зала в Страсбург и получени близо 400 предложения за промени. Трите доклада по спорния проект, придобил известност като пакет „Макрон“, се връщат в транспортната комисия на Европейския парламент за преработване, с което процедурата започва отново. С това решение приемането на спорните правила за командироването на шофьорите се отлага за неопределено време, а българските превозвачи продължават да работят по старите правила, коментираха пред „Хоризонт“ българските евродепутати Ангел Джамбазки и Андрей Новаков:

“Няма да казваме дали резултатът е добър или лош, ще кажем такъв, какъвто е, трите доклада не се приеха и се върнаха обратно в комисията, която да работи по тях. Това не е лошо, нека така да кажем, не е лошо, защото имаше отделни моменти, отделни предложения, по които ние загубихме гласуванията, те биха били заплаха за българския бизнес.

Също считам, че беше най-положителното нещо, което се случи в зала, е, че всички българи се обединихме около българската позиция, която защитавахме до последно. Това, което се случи с отлагането-приемането на този пакет, ще позволи на българските превозвачи да работят по правилата, по които работят в момента, и няма да се налага да променят нищо в работата си, и че дотук, ако е отнело една година, от утре започваме отново”, казаха пред “Хоризонт” евродепутатите Ангел Джамбазки и Андрей Новаков.

Опасенията на българските превозвачи бяха, че новите промени, макар и вкарани в контекста за защита на правата на шофьорите, всъщност са имали за цел да бъдат елиминирани от пазара българските, полските, унгарските и румънските камиони.

Заради започването на процедурата наново, не е изключено последната дума по пакета “Мобилност” да имат евродепутатите от следващия парламент, тъй като през май догодина идват евроизбори, поясни Андрей Новаков, който е член на транспортната комисия.

вижте пълната статия

Министър Нанков подписа рамкови споразумения за сътрудничество с пет китайски компании за реализацията на големи инфраструктурни проекти у нас

09.07.2018

Рамкови споразумения за сътрудничество при реализацията на тунел под връх Шипка, автомагистрала „Черно море“, автомагистрала „Русе – Велико Търново“, автомагистрала „Хемус“, скоростния път „Видин – Ботевград“ и др. приоритетни обекти подписа министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков с пет големи китайски компании, съобщи пресцентъра на Агенция пътна инфраструктура.

Фирмите, които проявяват интерес към инвестиция в пътни инфраструктурни проекти в България, са China Communications Construction Co, China Road and Bridge Corporation, CITIC Construction, MIZRAHI REAL ESTATE GROUP inc. съвместно с China Machinery Engineering Corporation, и Quantum Global Solutions съвместно с PowerChina INTERNATIONAL GROUP LIMITED.

Свързаността е основен приоритет за нас, каза министър Николай Нанков по време на церемонията и напомни, че през страната ни преминават пет трансевропейски транспортни коридора. Като предимства за България той определи не само стратегическото географско положение с директен достъп от Европа до Близкия Изток и Азия, но и добрите условия за бизнес, стабилността, членството ни в ЕС и др. Уверени сме, че следва да имаме важна роля в процеса на свързване на Европа с Азия, тъй като през България преминава връзката със Западна Европа по река Дунав и най-пряката връзка през Черно море и Персийския залив по Пътя на коприната, заяви още регионалният министър.

Николай Нанков напомни, че през последните години интензивният политически диалог между България и Китай създаде рамка за ползотворно сътрудничество във всички сфери, както и че страната ни подкрепя и участва в различните формати на Инициативата за сътрудничество между азиатската страна и държавите от Централна и Източна Европа.

Той обърна внимание на поддържания от Министерството на регионалното развитие и благоустройството диалог с китайската страна и припомни за подписаното през 2016 г. Споразумение за сътрудничество с Министерството на жилищата и развитието на градските и селските райони. Министърът обясни, че така са създадени условия за укрепване и разширяване на двустранните отношения в областта на строителството и архитектурата и е създадена предпоставка за установяване на трайно партньорство и засилване на икономическите връзки.

В продължение на установения диалог, и в рамките на инициативата 16+1, която България разглежда като допълнителна възможност за разширяване на връзките с Китай, са проведени редица срещи между представители на МРРБ и потенциални китайски инвеститори, резултат от които са подписаните днес споразумения. Целта им е продължаване на диалога и намиране на оптималните модели за реализиране на инфраструктурни проекти у нас – без държавни гаранции, при отчитане интересите на двете страни и задълженията на България като държава-член на ЕС и в съответствие с действащата нормативна рамка. За изпълнение на всяко от Рамковите споразумения двете страни ще подготвят План за действие с конкретни следващи стъпки. След подписването им предстои да се разработи механизъм за реализация на проектите, който ще бъде в съответствие с националното законодателство и добрите европейски практики.

Приветстваме китайските инвестиции в България, тъй като към момента обемът им не отговаря на потенциала на икономическите ни отношения. Радваме се, че интересът Ви към България е сериозен. Това е ясен знак, че виждате възможности за растеж и развитие у нас. Инвестициите на китайските компании биха били плюс за икономиката ни, тъй като те са на светло, иновативни, осигуряват работни места и са социално отговорни, каза още министър Николай Нанков.

вижте пълната статия

Отворени са ценовите оферти за проектиране и строителство на тунел „Железница“ на АМ „Струма“

09.07.2018

Отворени са ценовите оферти в откритата процедура за „Проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 Тунел „Железница“. Индикативната стойност на поръчката е 250 млн. лв. без ДДС. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.

Обществената поръчка е в 3 обособени позиции – за тунела, който ще е около 2 км и ще бъде най-дългият досега изграждан у нас, и за пътя преди и след съоръжението. Поръчката е обособена на три части, за да може на обекта да се работи едновременно и проектът да завърши в срока на ОПТТИ 2014-2020 г.

Отворените ценови оферти за обособена позиция 1: Подучастък №1 от км 366+000 до км 366+720, включително обслужващ тунелен път при северния портал на тунел „Железница“, са на:

  • Обединение „Пътстрой-92 – МОСТРЕМОНТ“, в което участват: „Пътстрой-92“ АД и „МОСТРЕМОНТ 97“ ООД – 32 554 154.34 лв. без ДДС;
  • ДЗЗД „Железница – Север“, в което са: „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД – 29 985 345.00 лв. без ДДС;
  • „Калистратов Груп“ ООД – 28 447 832.31 лв. без ДДС;
  • „ХИДРОСТРОЙ“ АД – 33 125 154.37 лв. без ДДС;
  • ДЗЗД „ОРС – М“, в което са: „МОСТКОНСУЛТ“ ООД, „ОРС ИНФРАСТРУКТУРА“ ООД – 26 697 927.86 лв. без ДДС;

Срокът за изпълнение на проектирането и строително-монтажните работи е 600 календарни дни.

Отворените ценови предложения за обособена позиция 2: Подучастък №2 от км 366+720 до км 369+000, включително обслужващ тунелен път при южния портал на тунел „Железница“ и площадка за хеликоптери, са на:

  • ДЗЗД „АМ „Струма“-ОП2: Тунел Железница“, участници: „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД – 191 479 153.57 лв. без ДДС;
  • ОБЕДИНЕНИЕ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“, с участници: „ЕВРО АЛИАНС ТУНЕЛИ“ АД, „ИСА-2000“ ЕООД, „ПЪТПРОЕКТ“ ЕООД – 184 168 742.24 лв. без ДДС;
  • ОБЕДИНЕНИЕ „АМ СТРУМА – ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“, с участници „СТАНИЛОВ“ ЕООД, „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЛОГИСТИКА 21“ ЕООД – 174 524 519.06 лв. без ДДС;
  • ДЗЗД „АМ СТРУМА ТУНЕЛ 2018“, с участници: „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, „ГЛОБАЛ КЪНСТРЪКШЪН“ ООД и „ВИА ПЛАН“ ЕООД – 185 370 370. 37 лв. без ДДС.

Срокът за изпълнение на проектирането и строително-монтажните работи е 1060 календарни дни.

Отворените ценови оферти за обособена позиция 3: Подучастък №3 от км 369+000 до км 370+400, са на:

  • „Пътстрой-92“ АД – 18 658 616.86 лв. без ДДС;
  • „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД – 21 196 979.07 лв. без ДДС;
  • ОБЕДИНЕНИЕ „ДЗЗД Стримон“ с участници: „Автомагистрали-Черно море“ АД и „ИЙ КЕЙ ДЖЕЙ БЪЛГАРИЯ КЪНСЪЛТИНГ ЕНДЖИНИЪРС“ ЕООД – 19 848 378.82 лв. без ДДС;
  • ОБЕДИНЕНИЕ „ИНТЕРВИАНОВА“ ДЗЗД с участници: „БГНОВА“ АД, „ИНТЕРПРОМ“ ЕООД, „ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП-04“ ЕООД, „ХИДРО КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – 21 960 000.00 лв. без ДДС;
  • „ПСТ Груп“ ЕАД – 18 442 297.40 лв. без ДДС.

Срокът за изпълнение на проектирането и строително-монтажните работи е 660 календарни дни.

вижте пълната статия

Българските туристи са сред най-мрънкащите в света

09.07.2018

Българските туристи са обявени за едни от най-мрънкащите в света в изследване, базирано на 3.5 млн. отзива за хотелско настаняване, пише econ.bg.

Базираната в Ню Йорк компания за съвети при пътуване Rewardexpert установи туристите от кои държави са най-щастливи, докато пътуват, а на кои е най-трудно да се угоди. Анализаторите са прегледали 3.5 млн. отзива за 13410 хотела в 70 държави, написани от гражданите на 83 страни. Оказало се е, че по-голямата част от мненията – близо 1.4 млн., са “петзвездни”, докато хората, оценили престоя си с 1 или 2 звезди, са под 1 млн.

Авторите на проучването са съставили три отделни класации. Те са подредили държавите първо според дадените положителни оценки, после по отрицателните и накрая са извлекли общ балансиран индекс между двата показателя.

Испанците са туристите, на които е най-трудно да се угоди, показва крайният резултат. Общо 11.73% от мненията, публикувани от испанци, са недоброжелателни.

България е на пето място в списъка, изпреварвана по недоволство от Ирландия, Исландия и Италия. Българите са изключението сред жителите на Централна и Източна Европа, които като цяло остават доволни от хотелското си настаняване, коментират авторите на изследването. Общо 252 oт 2360 оценки (10.7%), написани от българи, са негативни. Едновременно с това 44.58% от оценките на българските туристи са хвалебствени, но големият дял лоши мнения натежава и ги праща в дъното на общата класация.

вижте пълната статия

Българската и Китайската банки за развитие подписаха споразумение за 1.5 милиарда евро

09.07.2018

Рамково споразумение за 1,5 милиарда евро за Българската банка за развитие беше подписано днес от Стоян Мавродиев – Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) и Хуайбан Ху – Председател на УС на Китайската банка за развитие (КБР) в Гранитната зала на Министерския съвет. Споразумението поставя насоки за бъдещото сътрудничество между ББР и КБР. То предвижда договаряне на финансиране за следващите 5 години по инициативата „Един пояс, един път“.

Това е най-големият проект от финансовата инициатива на Китайската банка за развитие в рамките на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Китай ще предостави 2 млрд. евро на държавите от Централна и Източна Европа, членуващи във формата “16+1”, като близо 75% от тези средства са предвидени за България. Споразумението между двете финансови институции е част от официалната програма на Седмата годишна среща на правителствените ръководители от Китай и страните от ЦИЕ.

Тези средства ще се използват за двустранни заеми от КБР към ББР, съвместно кредитиране, проектно финансиране, сътрудничество по фондове за дялово финанасиране, синдикирани заеми, проекти от взаимен интерес и други проекти, договорени впоследствие между ББР и КБР.

„Благодарение на успешното сътрудничество с китайските финансови институции ББР може да се превърне в център за инвестиционно банкиране, което ще даде шанс на много добри проекти, досега спирани или отлагани заради липса на финансиране. Ще има възможност те да бъдат реализирани и със синдикирани заеми, в които ББР да бъде само един от участниците”– обясни Главният изпълнителен директор на ББР.

Става дума за сериозен финансов ресурс за подпомагане на българския бизнес и насърчаване на предприемачеството. Проектите могат да включват подпомагане на малките и средните предприятия, енергетика, комуникации, транспорт, селско стопанство в България.

По думите на Стоян Мавродиев Българската банка за развитие обсъжда с ръководството на Китайската банка за развитие и възможност за създаване на съвместни фондове за рисков капитал, чрез които да се подпомогне развитието на стартиращи бизнеси у нас.

Домакинството от страна на ББР на първата среща на Междубанковата асоциация Китай-ЦИЕ, което се проведе на 3 и 5 юли в София, показа възможностите на формата 16+1 като платформа за инвестиционно сътрудничество и партньорството с банките развитие.

вижте пълната статия

Над 11% е ръстът на приходите от международен туризъм за четирите месеца от началото на 2018 г.

09.07.2018

Повече от 1,1 млрд. лв. са приходите от международен туризъм у нас в първите четири месеца на тази година. Те нарастват с близо 11% спрямо периода януари-април година по-рано, сочат данните на Българската народна банка. Само за месец април постъпленията от международните туристически пътувания надхвърлят 330 млн. лв., като се увеличават с 11,2 на сто в сравнение със съответния месец на миналата година. Чуждестранните туристически посещения за периода януари-април 2018 г. са над 1,772 млн. и се увеличават с 9,3% спрямо съответните месеци на 2017 г., сочат данни на НСИ.

Резултатите са изключително добри и показват устойчива тенденция за увеличение в броя на туристите и приходите от международни пътувания, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. И добави, че резултатите показват ефекта от усилията  за популяризиране на България на генериращите туристически пазари.

Резултатите за входящ туризъм за периода януари-май са още по-добри, като се отчита нарастване от 11,1 на сто на чуждестранните пътувания у нас. Броят на посещенията за петте месеца на годината достигат до 2,436 млн. В топ 5 на страните за входящ туризъм у нас остават съседните ни държави, като тенденцията се запазва от миналата година. На първо място през тази година най-много чуждестранни туристи е имало от Румъния – 427 538. Интерес към България продължават да проявяват и страните от Западна Европа, като Германия и Великобритания, както и гражданите на Израел, Русия и Украйна.

вижте пълната статия

Министър Караниколов: Има потенциал за реализирането на повече съвместни проекти с Китай

09.07.2018

Впечатляващото присъствие днес на бизнеса от Китай и страните от Централна и Източна Европа е доказателство за нарастващия интерес и потенциал за развитието на още по-мащабно партньорство между компаниите от нашите страни и реализирането на повече съвместни проекти. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, при откриването на Българо–китайски бизнес форум, провеждащ се в София, в рамките на Седмата среща на ръководителите на правителства на страните от Централна и Източна Европа/ ЦИЕ/ и Китай. На официалното откриване на Форума присъстваха премиерите на двете страни Бойко Борисов и Ли Къцян, както и лидерите на 16-те страни от ЦИЕ.

Министър Караниколов посочи, че България отдава важно значение на Инициатива „16+1“ като много добра основа за разширяване на сътрудничество с китайската страна в области от взаимен интерес като високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, смесените предприятия, селското стопанство, инфраструктурата и транспорта, енергетиката, туризма и др.

По думите му на днешния бизнес форум присъстват над 500 представители на български компании от различни сектори, които търсят сътрудничество с китайски партньори.„Благодарни сме за активната политика и практически действия които китайската страна и правителството на Китай предприемат за насърчаване на китайските компании и разширяване на тяхното присъствие в региона“, завърши той.

вижте пълната статия

Инвеститорите са оптимисти за Европа и инвестират повече от всякога през 2017 г.

10.07.2018

Преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Европа отбелязват рекордни нива през 2017 г. с 6 653 проекта и 353 469 новосъздадени работни места. Така Западна Европа остава най-атрактивният регион за инвеститорите, според Проучването на атрактивността на Европа за инвеститорите на консултантската компания EY. През 2017 г. обаче,растежът в Европасезабавязапървипътоттригодининасам (до 10%), имайки предвид, че през последните три години Европа е постигала растеж от средно 15%,и то на фона на засилени геополитически проблеми. Междувременно, повече от половината от 500 анкетирани инвеститори изразяват доверието си в Европа и очакват повишаване на атрактивността й през следващата година.

 

Нова карта на инвестициите през 2017 г.

Великобритания, Германия и Франция са трите най-атрактивни за инвеститорите дестинации през 2017 г.Те привличат общо 50% от ПЧИ, отбелязвайки лек спад в сравнение с 51% привлечени ПЧИ през 2016 г. Всяка една от гореспоменатите дестинации е привлякла съответно 1 205 (Великобритания), 1 124 (Германия) и 1019 (Франция) проекта. Сред първите три страни, Франция постига най-висок растеж от 31%, следвана от Германия и Великобритания с по 6% растеж през 2017 г. Въпреки опасенията си около Брекзит и още по-широката политическа несигурност, Великобритания регистрира слабо забавяне на растежа отизминалата година (7%), и запазва позицията си на топ дестинация за ПЧИ през 2017 г.

Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) продължават да привличат повече ПЧИ в сравнение със западноевропейските си партньори под егидата на членството си в Европейския съюз (ЕС). Като цяло регионът на ЦИЕ е на трета позиция по атрактивност за инвеститорите с 41% след Западна Европа с 53% и Китай с 42%. Северна Америка остава на четвърта позиция в класацията по атрактивност с подкрепа на едва 34% от инвеститорите.

Сърбия, Турция и Финландия са страните с най-висок растеж на ПЧИ през 2017 г. съответно със 157%, 66% и 44% спрямо предходната година. Четири страни регистрират негативен резултат и по-малко инвестиции спрямо 2016 г. Това са Испания с -23%, Холандия с -17%, Румъния с -5% и Ирландия с -4%.

България на картата на инвеститорите

България се нарежда на 29-то място в класацията на страните по брой привлечени ПЧИ през 2017 г. Броят на проектите, създадени от ПЧИ в България през 2017 г., е 33. Като цяло България отчита лек спад на броя проекти спрямо 2016 г., когато са били 36. Създадените нови работни места вследствие на ПЧИ обаче, са едва 2739 – с 30% по-малко спрямо 2016 г., когато новите работни места са били 3959. Традиционно, най-големите инвеститори в България са Германия, която създава 1200 работни места, Великобритания с 510 работни места и САЩ с 242 работни места. Новосъздадените работни места от ПЧИ в България са предимно в сферата на бизнес услугите, финансите, информационните технологии, транспорта и логистиката.

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Македония, Албания и Косово коментира:

Инвеститорите са готови да заложат на Европа

След тригодишен период на спад,положителните нагласи на инвеститорите към Европа се възстановяват, като 50% от тях очакват привлекателността на Европа да се подобри. През настоящата година доверието на инвеститорите в бъдещето на ЕС също се подобрява, като 77% от анкетираните реагират положително, в сравнение с 65% през изминалата година.

Нарастващият оптимизъм по отношение на Европа се отразява и в инвестиционните планове на много от организациите.Сред компаниите с присъствие в Европа, 41% планират да се разширят. А международните компании, които нямат присъствие в Европа, са също оптимисти, като 12% от тях се стремят да установят нови европейски операции през следващата година, два пъти повече (5% )от тези в проучването от 2017 г.

Въпреки цялостната положителна тенденция, проучването показва, че инвеститорите са силно загрижени относно глобалната и регионална геополитическа нестабилност, която най-вероятно ще има неблагоприятен ефект върху привлекателността на Европа през следващите три години (39%). 36% от инвеститорите са загрижени и за икономическата и политическата нестабилност в ЕС, а 34% от инвеститорите поставят негативите от нарастването на популистките и протекционистични чувства сред политиците и населението на Европа като риск за развитието на континента. Инвеститорите нареждат Брекзит (30%) и конкуренцията от нововъзникващи пазари (26%) също сред първите пет риска.

Американските бизнеси продължават да бъдат най-големите инвеститори в Европа

Отчитайки 1381 проекта за ПЧИ, американските компании затвърждават мястото си като най-големите инвеститори в Европа, представляващи 21% от всички европейски проекти за ПЧИ през 2017 г. Проектите за ПЧИ от САЩ през 2017 г. нарастват с 8% спрямо предходната година, което е малко по-бавно в сравнение с ръста от 2016 г. (10%). Този скромен спад би могъл да бъде предвестник на обръщане на американските потоци от чуждестранни ПЧИ към вътрешния пазар в отговор на данъчните реформи на САЩ.

По-голямата част от ПЧИ в Европа обаче произлизат отмеждуевропейските ПЧИ, като европейските страни представляват 56% от входящите проекти за ПЧИ през 2017 г. Немските компании са водещи, особено в производството, където проектите за ПЧИ нарастват със 17% на годишна база.Освен това, през изминалата година, трансграничните инвестиции от британски компании нарастват с 35%, особено в Германия (110 проекта, с 83%) и Франция (79 проекта, с 46%).Трансграничните инвестиции във финансови услуги от британски компании се увеличават с 93%, до 54 проекта, като фирмите са изпълнили плановете си за извънредни ситуации около Брекзит, за да запазят правото си да извършват дейност в държавите-членки на ЕС.

Париж е най-привлекателният град за ПЧИ иизпреварва Лондон, според нагласите на инвеститорите

Създаването на богатство в Европа се концентрира все повече и повече в най-големите градове и региони.Лондон запазва своето дългогодишно лидерство на град номер едно по привлечени проекти от ПЧИ и отново се очертава като най-големият европейски финансов център, следван от Париж и Дъблин.Въпреки това, след преглед на инвеститорските нагласи, за първи път Париж е класиран преди Лондон като най-атрактивната дестинация в Европа за ПЧИ (37% срещу 34% в проучването от 2017 г.) с разлика от 3 процентни пункта.Междувременно, федералната структура на Германия и силната привлекателност на ПЧИ се разпростират в четири града, които са в топ 15 най-атрактивни за инвеститори: Берлин, Франкфурт, Мюнхен и Хамбург.

Дигиталната икономика се очертава като основен двигател на бъдещия растеж

Повече от една трета (34%) от инвеститорите смятат, че дигиталната икономика е най-важният двигател на растежа в Европа през следващите години. Инвеститорите идентифицират „увеличаването на инвестициите в дигитални технологии и инфраструктура” заедно с „повишаване на уменията на работната сила за дигиталната ера” като най-важните приоритети на Европа в дигиталната ера (съответно 45% и 42%).

Със 1172 проекта за ПЧИ през 2017 г. и 18% пазарен дял дигиталният сектор вече води класацията на десетте най-големи сектора в Европа.На годишна база дигиталният сектор постига 33% растежили вторият най-бърз растеж след фармацевтичния сектор, който достига 78% покачване на годишна база. Дигиталният сектор създава 37 000 нови работни места от ПЧИ.

Анди Болдуин, управляващ съдружник на EY за Европа, Средния Изток, Индия и Африка коментира:

„Капацитетът на Европа да запази привлекателността си и да улови бъдещия растеж е свързан с пътя ѝ да бъде лидер среддигиталните технологии.Бизнесът и публичният сектор трябва да обединят усилията си за създаване на интегрирана дигитална инфраструктура и екосистема.Това ще бъде от ключово значение за осигуряването на достъп на бизнеса, инвеститорите и гражданите до една просперираща, стабилна и привлекателна среда.”

вижте пълната статия